15.07.2011 г., 11:48

Писмо

1K 0 1

 

Отвори ли писмото ми?

Написах го, загледан в падащите кестени.

Два листа, откъснати от тетрадка,

нахвърлени думи

и рисунки на тях са поместени.

 

Кратка сводка от житието ми,

с нотки на хумор в интервали разпръснати.

Разплетени нишки на скрито послание,

между редовете стенат  затиснати.

 

Писах писмото, подпрян на балкона,

с неподправен стил  и думи изчистени,

Писах едно, а мислех за друго,

загледан в узрелите падащи кестени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • стихоплетство в наличност да .....но я няма онази невидима ефимерна едва долавяща се болка породена от чувство ....толкова много до лудост...преживяно

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...