15.07.2011 г., 11:48

Писмо

1K 0 1

 

Отвори ли писмото ми?

Написах го, загледан в падащите кестени.

Два листа, откъснати от тетрадка,

нахвърлени думи

и рисунки на тях са поместени.

 

Кратка сводка от житието ми,

с нотки на хумор в интервали разпръснати.

Разплетени нишки на скрито послание,

между редовете стенат  затиснати.

 

Писах писмото, подпрян на балкона,

с неподправен стил  и думи изчистени,

Писах едно, а мислех за друго,

загледан в узрелите падащи кестени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • стихоплетство в наличност да .....но я няма онази невидима ефимерна едва долавяща се болка породена от чувство ....толкова много до лудост...преживяно

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...