Jul 15, 2011, 11:48 AM

Писмо

  Poetry
1K 0 1

 

Отвори ли писмото ми?

Написах го, загледан в падащите кестени.

Два листа, откъснати от тетрадка,

нахвърлени думи

и рисунки на тях са поместени.

 

Кратка сводка от житието ми,

с нотки на хумор в интервали разпръснати.

Разплетени нишки на скрито послание,

между редовете стенат  затиснати.

 

Писах писмото, подпрян на балкона,

с неподправен стил  и думи изчистени,

Писах едно, а мислех за друго,

загледан в узрелите падащи кестени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • стихоплетство в наличност да .....но я няма онази невидима ефимерна едва долавяща се болка породена от чувство ....толкова много до лудост...преживяно

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...