Jul 15, 2011, 11:48 AM

Писмо

  Poetry
1K 0 1

 

Отвори ли писмото ми?

Написах го, загледан в падащите кестени.

Два листа, откъснати от тетрадка,

нахвърлени думи

и рисунки на тях са поместени.

 

Кратка сводка от житието ми,

с нотки на хумор в интервали разпръснати.

Разплетени нишки на скрито послание,

между редовете стенат  затиснати.

 

Писах писмото, подпрян на балкона,

с неподправен стил  и думи изчистени,

Писах едно, а мислех за друго,

загледан в узрелите падащи кестени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • стихоплетство в наличност да .....но я няма онази невидима ефимерна едва долавяща се болка породена от чувство ....толкова много до лудост...преживяно

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...