Адриан (Андрей Андреев)
24 275

14 окт. 2019 г., 13:56

Писмо към Родината

Поэзия » Философская, Другая

932 0 0

Какво от това ако днеска...

сърцето ми спре да тупти...

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи...

Ще има ли смисъл смъртта ми,

когато далеч съм от теб...

когато... Българийо мила...

заточен съм в рабство далеч...

Когато от мене се стичат...

от кръв изтъкани сълзи...

и с името твое заспивам...

и с него се будя в зори...

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, Българийо мила,

да бъда отново в дома!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬