14 окт. 2019 г., 13:56

Писмо към Родината

938 0 0

Какво от това ако днеска... 

сърцето ми спре да тупти... 

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи... 

 

Ще има ли смисъл смъртта ми, 

когато далеч съм от теб... 

когато... Българийо мила... 

заточен съм в рабство далеч... 

 

Когато от мене се стичат...

от кръв изтъкани сълзи... 

и с името твое заспивам... 

и с него се будя в зори... 

 

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, Българийо мила,

да бъда отново в дома!!! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...