Какво от това ако днеска... 

сърцето ми спре да тупти... 

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи... 

Ще има ли смисъл смъртта ми, 

когато далеч съм от теб... 

когато... Българийо мила... 

заточен съм в рабство далеч... 

Когато от мене се стичат...

от кръв изтъкани сълзи... 

и с името твое заспивам... 

и с него се будя в зори... 

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, Българийо мила,

да бъда отново в дома!!!