Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми,
когато далеч съм от теб...
когато... Българийо мила...
заточен съм в рабство далеч...
Когато от мене се стичат...
от кръв изтъкани сълзи...
и с името твое заспивам...
и с него се будя в зори...
Не! Няма! Все още е рано!
Не мога сега да умра!
Аз искам, Българийо мила,
да бъда отново в дома!!!
© Андрей Андреев Всички права запазени