13 февр. 2010 г., 21:03

Писмо с благодарности

922 0 2

Днес ме отрезвяваш спасително.

Шегите ти са мост в реалността.

И островът, на който съм сама,

не е така далеч, не съм така отнесена.

Днес и само днес Дали има смисъл.

А Гала е също и моя любима.

Аз от търсеща вечно жадна блудница

се превръщам в творяща следите си мека глина.

 

Днес нося силно своето вчера

и крехко своето утре.

Писмо с благодарности

или воля да бъда - не знам,

но ме срещаш спасително.

22.01.2010.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Аз от търсеща вечно жадна блудница
    се превръщам в творяща следите си мека глина."

    Посланието си го бива!!!
    Мнго ми хареса този стих!!!
    Поздрав!
  • Е просто немога да не оставя и тук коментар ,как ме докосна с това емблематично "Днес нося силно своето вчера и крехко своето утре." Мименцееее това ме изкефи на макс ,едно че съм фенка на "Вчера"Ще чета.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...