Днес ме отрезвяваш спасително.
Шегите ти са мост в реалността.
И островът, на който съм сама,
не е така далеч, не съм така отнесена.
Днес и само днес Дали има смисъл.
А Гала е също и моя любима.
Аз от търсеща вечно жадна блудница
се превръщам в творяща следите си мека глина.
Днес нося силно своето вчера
и крехко своето утре.
Писмо с благодарности
или воля да бъда - не знам,
но ме срещаш спасително.
22.01.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
