Днес ме отрезвяваш спасително.
Шегите ти са мост в реалността.
И островът, на който съм сама,
не е така далеч, не съм така отнесена.
Днес и само днес Дали има смисъл.
А Гала е също и моя любима.
Аз от търсеща вечно жадна блудница
се превръщам в творяща следите си мека глина.
Днес нося силно своето вчера
и крехко своето утре.
Писмо с благодарности
или воля да бъда - не знам,
но ме срещаш спасително.
22.01.2010.
© Милена Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
