13.02.2010 г., 21:03

Писмо с благодарности

914 0 2

Днес ме отрезвяваш спасително.

Шегите ти са мост в реалността.

И островът, на който съм сама,

не е така далеч, не съм така отнесена.

Днес и само днес Дали има смисъл.

А Гала е също и моя любима.

Аз от търсеща вечно жадна блудница

се превръщам в творяща следите си мека глина.

 

Днес нося силно своето вчера

и крехко своето утре.

Писмо с благодарности

или воля да бъда - не знам,

но ме срещаш спасително.

22.01.2010.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Аз от търсеща вечно жадна блудница
    се превръщам в творяща следите си мека глина."

    Посланието си го бива!!!
    Мнго ми хареса този стих!!!
    Поздрав!
  • Е просто немога да не оставя и тук коментар ,как ме докосна с това емблематично "Днес нося силно своето вчера и крехко своето утре." Мименцееее това ме изкефи на макс ,едно че съм фенка на "Вчера"Ще чета.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...