17 сент. 2010 г., 12:18

Писта за (не) излитане 

  Поэзия
1210 0 27

“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова


Свърших с този живот. Пуснах котва и край.

Довърши всички глупави сделки със времето.

Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай

на дъжда и на хората. В тихите улици

 

вместо мен прекоси, с глухи стъпки на мъж,

който някога нещо във мен е обичал.

Който нищо не каза и нито веднъж

не оспори тъгата на нашето вричане.

 

Вместо мен оживей. Аз не мога. Насън

вдигам писта, която е старт, за да литна.

А от утре навън търся дом, много друг,

в който нищо от теб няма вече да липсва.

 

Че бездъхна съм тук. Дробовете ми спряха

тогава, когато просто спряхме се с теб.

Имам писта от днес. А за утре не зная.

Аз съм птица сега. И никога вече човек.

© Ем Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??