Писта за (не) излитане
“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици
вместо мен прекоси, с глухи стъпки на мъж,
който някога нещо във мен е обичал.
Който нищо не каза и нито веднъж
не оспори тъгата на нашето вричане.
Вместо мен оживей. Аз не мога. Насън
вдигам писта, която е старт, за да литна.
А от утре навън търся дом, много друг,
в който нищо от теб няма вече да липсва.
Че бездъхна съм тук. Дробовете ми спряха
тогава, когато просто спряхме се с теб.
Имам писта от днес. А за утре не зная.
Аз съм птица сега. И никога вече човек.
© Ем All rights reserved.
