10 февр. 2016 г., 13:46

Питам се

1.2K 0 0

Нима вечно трябва да търся себе си

измежду листите, изплескани с мастилото на скърби и радости?

Колко да се боря, за да не падна и да не бъда премазана

от злобната умора на хората,

забравили да се опитват?

Дали всеки път ще излитам от клетката?

Дали всеки път ще успявам

да надигам тежкия ботуш на съдбата,

натискащ сърцето ми в калта на недоверието?

Има ли дъно дъното

и дали ще го разбера някога,

когато забравя да обичам?

Дали един ден няма да се събудя в съня си

и да продължа да водя измислен живот?

Дали ще спра да се питам някога?

Дали ще засадят плодово дръвче върху мен?

Или ще се слея с пясъка?

Ще оставя ли зрънце от себе си на света.

или вятърът ще ме отвее към неназованите земи на безкрая?

Да те чакам ли още да ми кажеш да замълча

и да ме целунеш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...