22 дек. 2007 г., 00:12

Пластмасови цветя

765 0 3

Пластмасови цветя

по цялата поляна,

илюзия една

за живот и за промяна.

 

                                               С изящни стъбла,

                                               с безброй цветове -

                                              пластмасови цветя

                                                  под сивото небе.

 

Без живот в тях,

без капка топлина -

един човешки грях

във майката Земя.

 

                                          Примамлива съдба -

                                         красота без промяна,

                                           пластмасови цветя

                                            по цялата поляна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбира се ,че е поезия!!!щом е излязло от душата на едно 14 годишно дете!въобще,какъв е критерия за поезия,знае ли някой?всичко е относително и индивидуално!добре дошла,Надя -успех ти желая и ГОРЕ ГЛАВАТА!!!на мене също ми хареса стиха ти!
  • Добре дошла, Надя!
    На мен ми хареса стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Не ми напомня за поезия това...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....