Dec 22, 2007, 12:12 AM

Пластмасови цветя

  Poetry » Other
759 0 3

Пластмасови цветя

по цялата поляна,

илюзия една

за живот и за промяна.

 

                                               С изящни стъбла,

                                               с безброй цветове -

                                              пластмасови цветя

                                                  под сивото небе.

 

Без живот в тях,

без капка топлина -

един човешки грях

във майката Земя.

 

                                          Примамлива съдба -

                                         красота без промяна,

                                           пластмасови цветя

                                            по цялата поляна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се ,че е поезия!!!щом е излязло от душата на едно 14 годишно дете!въобще,какъв е критерия за поезия,знае ли някой?всичко е относително и индивидуално!добре дошла,Надя -успех ти желая и ГОРЕ ГЛАВАТА!!!на мене също ми хареса стиха ти!
  • Добре дошла, Надя!
    На мен ми хареса стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Не ми напомня за поезия това...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...