22.12.2007 г., 0:12

Пластмасови цветя

769 0 3

Пластмасови цветя

по цялата поляна,

илюзия една

за живот и за промяна.

 

                                               С изящни стъбла,

                                               с безброй цветове -

                                              пластмасови цветя

                                                  под сивото небе.

 

Без живот в тях,

без капка топлина -

един човешки грях

във майката Земя.

 

                                          Примамлива съдба -

                                         красота без промяна,

                                           пластмасови цветя

                                            по цялата поляна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се ,че е поезия!!!щом е излязло от душата на едно 14 годишно дете!въобще,какъв е критерия за поезия,знае ли някой?всичко е относително и индивидуално!добре дошла,Надя -успех ти желая и ГОРЕ ГЛАВАТА!!!на мене също ми хареса стиха ти!
  • Добре дошла, Надя!
    На мен ми хареса стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Не ми напомня за поезия това...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....