22.12.2007 г., 0:12

Пластмасови цветя

758 0 3

Пластмасови цветя

по цялата поляна,

илюзия една

за живот и за промяна.

 

                                               С изящни стъбла,

                                               с безброй цветове -

                                              пластмасови цветя

                                                  под сивото небе.

 

Без живот в тях,

без капка топлина -

един човешки грях

във майката Земя.

 

                                          Примамлива съдба -

                                         красота без промяна,

                                           пластмасови цветя

                                            по цялата поляна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се ,че е поезия!!!щом е излязло от душата на едно 14 годишно дете!въобще,какъв е критерия за поезия,знае ли някой?всичко е относително и индивидуално!добре дошла,Надя -успех ти желая и ГОРЕ ГЛАВАТА!!!на мене също ми хареса стиха ти!
  • Добре дошла, Надя!
    На мен ми хареса стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Не ми напомня за поезия това...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...