27 дек. 2008 г., 21:11

Плътско

1.2K 0 7
Евтин алкохол
и цигарен дим.
Минал главобол -
днес си мой любим.
По врата се спускаш,
белег ми оставяш.
Бавно, не препускаш.
Нищо не забравяш.
Стигаш до гърдите ми,
устни впиваш в тях,
гледаш във очите ми -
срамежлива бях.
По корема спускаш се.
Цяла ме гориш
и не се отпускаш ти -
ще ме покориш.
И краката галиш ми
като в сън красив,
със ръцете палиш ме -
аз държа те жив.
Женското във мене
ми изневери,
иска то със тебе
вечно да гори.
Ще ти върна всичко!
Ето, почвам аз.
Зная как обичаш
точно този час.
На ухото шепна ти
"Целият си мой!"
докато усетиш ти -
нямаш миг покой.
Белега си връщам
нежно на врата,
бавно те прегръщам,
тихо ти шептя.
По гърдите галя те,
искам те в нощта,
със целувки паля те,
с теб да съгреша.
До корема стигам,
нежно го целувам.
Сладко ти намигам -
този миг бленувам.
С въздишката ти сливам се,
удоволствие се казвам.
Цяла с теб обливам се,
със страст те пак наказвам.
И после на ръце ме взимаш
и с тебе ставаме цяло,
моите въздишки разбиваш -
всичко е нежно и бяло.
Този миг вечно запомням,
впила нокти във мъжката плът.
На сутринта чак се опомням -
беше велик този път!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...