27.12.2008 г., 21:11

Плътско

1.2K 0 7
Евтин алкохол
и цигарен дим.
Минал главобол -
днес си мой любим.
По врата се спускаш,
белег ми оставяш.
Бавно, не препускаш.
Нищо не забравяш.
Стигаш до гърдите ми,
устни впиваш в тях,
гледаш във очите ми -
срамежлива бях.
По корема спускаш се.
Цяла ме гориш
и не се отпускаш ти -
ще ме покориш.
И краката галиш ми
като в сън красив,
със ръцете палиш ме -
аз държа те жив.
Женското във мене
ми изневери,
иска то със тебе
вечно да гори.
Ще ти върна всичко!
Ето, почвам аз.
Зная как обичаш
точно този час.
На ухото шепна ти
"Целият си мой!"
докато усетиш ти -
нямаш миг покой.
Белега си връщам
нежно на врата,
бавно те прегръщам,
тихо ти шептя.
По гърдите галя те,
искам те в нощта,
със целувки паля те,
с теб да съгреша.
До корема стигам,
нежно го целувам.
Сладко ти намигам -
този миг бленувам.
С въздишката ти сливам се,
удоволствие се казвам.
Цяла с теб обливам се,
със страст те пак наказвам.
И после на ръце ме взимаш
и с тебе ставаме цяло,
моите въздишки разбиваш -
всичко е нежно и бяло.
Този миг вечно запомням,
впила нокти във мъжката плът.
На сутринта чак се опомням -
беше велик този път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...