Dec 27, 2008, 9:11 PM

Плътско

  Poetry » Erotic
1.2K 0 7
Евтин алкохол
и цигарен дим.
Минал главобол -
днес си мой любим.
По врата се спускаш,
белег ми оставяш.
Бавно, не препускаш.
Нищо не забравяш.
Стигаш до гърдите ми,
устни впиваш в тях,
гледаш във очите ми -
срамежлива бях.
По корема спускаш се.
Цяла ме гориш
и не се отпускаш ти -
ще ме покориш.
И краката галиш ми
като в сън красив,
със ръцете палиш ме -
аз държа те жив.
Женското във мене
ми изневери,
иска то със тебе
вечно да гори.
Ще ти върна всичко!
Ето, почвам аз.
Зная как обичаш
точно този час.
На ухото шепна ти
"Целият си мой!"
докато усетиш ти -
нямаш миг покой.
Белега си връщам
нежно на врата,
бавно те прегръщам,
тихо ти шептя.
По гърдите галя те,
искам те в нощта,
със целувки паля те,
с теб да съгреша.
До корема стигам,
нежно го целувам.
Сладко ти намигам -
този миг бленувам.
С въздишката ти сливам се,
удоволствие се казвам.
Цяла с теб обливам се,
със страст те пак наказвам.
И после на ръце ме взимаш
и с тебе ставаме цяло,
моите въздишки разбиваш -
всичко е нежно и бяло.
Този миг вечно запомням,
впила нокти във мъжката плът.
На сутринта чак се опомням -
беше велик този път!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...