По-бавно живей
По-бавно живей,
дъхът ми ще спре -
лятна е моята жажда.
Пчели и трева,
пасторално небе.
А маранята продажна.
Изчакай нощта -
без думи шептя.
Луната изкачва дола.
Светулка пулсира в мойта коса -
подарък. Как я намери?
Какво предстои?
Не искам да знам.
Вечни сме. Даже млади.
Очите ти сини
прегръщат света.
За Бога, защо да отлагаме?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
