По-бавно живей

22.07.2008 г., 10:51 ч.

Поезия » Любовна

549 0 1

По-бавно живей,

дъхът ми ще спре -

лятна е моята жажда.

Пчели и трева,

пасторално небе.

А маранята продажна.

Изчакай нощта -

без думи шептя.

Луната изкачва дола.

Светулка пулсира в мойта коса -

подарък. Как я намери?

Какво предстои?

Не искам да знам.

Вечни сме. Даже млади.

Очите ти сини

прегръщат света.

За Бога, защо да отлагаме?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.