По-бавно живей
По-бавно живей,
дъхът ми ще спре -
лятна е моята жажда.
Пчели и трева,
пасторално небе.
А маранята продажна.
Изчакай нощта -
без думи шептя.
Луната изкачва дола.
Светулка пулсира в мойта коса -
подарък. Как я намери?
Какво предстои?
Не искам да знам.
Вечни сме. Даже млади.
Очите ти сини
прегръщат света.
За Бога, защо да отлагаме?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
