Jul 22, 2008, 10:51 AM

По-бавно живей 

  Poetry » Love
609 0 1

По-бавно живей,

дъхът ми ще спре -

лятна е моята жажда.

Пчели и трева,

пасторално небе.

А маранята продажна.

Изчакай нощта -

без думи шептя.

Луната изкачва дола.

Светулка пулсира в мойта коса -

подарък. Как я намери?

Какво предстои?

Не искам да знам.

Вечни сме. Даже млади.

Очите ти сини

прегръщат света.

За Бога, защо да отлагаме?

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??