По-бавно живей,
дъхът ми ще спре -
лятна е моята жажда.
Пчели и трева,
пасторално небе.
А маранята продажна.
Изчакай нощта -
без думи шептя.
Луната изкачва дола.
Светулка пулсира в мойта коса -
подарък. Как я намери?
Какво предстои?
Не искам да знам.
Вечни сме. Даже млади.
Очите ти сини
прегръщат света.
За Бога, защо да отлагаме?
© Христина Комаревска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
