По-бавно живей

22 jul 2008, 10:51

Poesía » De amor

608 0 1

По-бавно живей,

дъхът ми ще спре -

лятна е моята жажда.

Пчели и трева,

пасторално небе.

А маранята продажна.

Изчакай нощта -

без думи шептя.

Луната изкачва дола.

Светулка пулсира в мойта коса -

подарък. Как я намери?

Какво предстои?

Не искам да знам.

Вечни сме. Даже млади.

Очите ти сини

прегръщат света.

За Бога, защо да отлагаме?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.