Вдъхновена от:
Мосю на Любов
Бяла риза, черен панталон,
до блясък лъснати обувки,
нощта ухае на шансон,
жасмин и хиляди целувки.
Отнесен с вихъра олтар,
играя Скарлет отривисто,
не знае отдих твоят чар,
по лична карта си - Мефисто.
И филмът става черно-бял,
а страстите позеленяват
и няма никой оцелял
в изповедалнята на Ада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
