20 февр. 2013 г., 22:03  

По-нежно

1.2K 0 4
    По-нежно...?
Не, не мога да го кажа.
И мисля, че приключих с обясненията.
Когато ми липсваш, блокирам.
Половин ход напред, полуистина.
Оглеждам се за теб. Не спирам.
Огънят е истински. Пипни го.
Но леко... само с връхчето на пръстите.
Не искам никога да те боли.
Дори за мен. Дори от мен.
А пролетта, в която вярваш, е красива.
А аз отдавна съм разпукало се лято...
С шептящи нощни улици, с луната,
преливаща се в тебе ожадняло...
Нежно?...
Осъмвам в зениците,
драскащо слънце, 
не мога да бъда различна.
Потърси ме. Понякога. Още те искам.
Не приличам на пролет. 
Просто... Аз съм. Личи ми.


~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...