20 февр. 2013 г., 22:03  

По-нежно

1.2K 0 4
    По-нежно...?
Не, не мога да го кажа.
И мисля, че приключих с обясненията.
Когато ми липсваш, блокирам.
Половин ход напред, полуистина.
Оглеждам се за теб. Не спирам.
Огънят е истински. Пипни го.
Но леко... само с връхчето на пръстите.
Не искам никога да те боли.
Дори за мен. Дори от мен.
А пролетта, в която вярваш, е красива.
А аз отдавна съм разпукало се лято...
С шептящи нощни улици, с луната,
преливаща се в тебе ожадняло...
Нежно?...
Осъмвам в зениците,
драскащо слънце, 
не мога да бъда различна.
Потърси ме. Понякога. Още те искам.
Не приличам на пролет. 
Просто... Аз съм. Личи ми.


~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....