20.02.2013 г., 22:03 ч.  

По-нежно 

  Поезия » Друга
849 0 4
 
 
По-нежно...?
Не, не мога да го кажа.
И мисля, че приключих с обясненията.
Когато ми липсваш, блокирам.
Половин ход напред, полуистина.
Оглеждам се за теб. Не спирам.
Огънят е истински. Пипни го.
Но леко... само с връхчето на пръстите.
Не искам никога да те боли.
Дори за мен. Дори от мен.
А пролетта, в която вярваш, е красива.
А аз отдавна съм разпукало се лято...
С шептящи нощни улици, с луната,
преливаща се в тебе ожадняло...
Нежно?...
Осъмвам в зениците,
драскащо слънце, 
не мога да бъда различна.
Потърси ме. Понякога. Още те искам.
Не приличам на пролет. 
Просто... Аз съм. Личи ми.


~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??