20.02.2013 г., 22:03  

По-нежно

1.2K 0 4
    По-нежно...?
Не, не мога да го кажа.
И мисля, че приключих с обясненията.
Когато ми липсваш, блокирам.
Половин ход напред, полуистина.
Оглеждам се за теб. Не спирам.
Огънят е истински. Пипни го.
Но леко... само с връхчето на пръстите.
Не искам никога да те боли.
Дори за мен. Дори от мен.
А пролетта, в която вярваш, е красива.
А аз отдавна съм разпукало се лято...
С шептящи нощни улици, с луната,
преливаща се в тебе ожадняло...
Нежно?...
Осъмвам в зениците,
драскащо слънце, 
не мога да бъда различна.
Потърси ме. Понякога. Още те искам.
Не приличам на пролет. 
Просто... Аз съм. Личи ми.


~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...