3 февр. 2023 г., 07:23

По Оруел

1.2K 1 0

Със трепетни ръце разгръщам

повяхнала и пожълтяла книга.

Жадна от вълнение преглъщам,

очаквам светещата перла в мида.

 

Из страниците ровя да открия,

загробена история да разгадая.

Булото дебело искам да отвия,

сюжета до детайли да позная.

 

Зловещи тръпки бързо плъзват,

отгърнала пореден прашен лист.

В лицето ми без срам се блъсва,

посланието на изкусния артист.

 

Преиначени, пренаписани слова,

светкавично започват да прозират.

В коварна хватка с много пипала

сюжет на Оруел очите фокусират.

 

Прозряла Истината днес разгръщам,

пореден лист от пожълтяла книга.

И ето, че към кръста се завръщам,

в небето синьо взорът ми се вдига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...