По Оруел

Със трепетни ръце разгръщам

повяхнала и пожълтяла книга.

Жадна от вълнение преглъщам,

очаквам светещата перла в мида.

Из страниците ровя да открия,

загробена история да разгадая.

Булото дебело искам да отвия,

сюжета до детайли да позная.

Зловещи тръпки бързо плъзват,

отгърнала пореден прашен лист.

В лицето ми без срам се блъсва,

посланието на изкусния артист.

Преиначени, пренаписани слова,

светкавично започват да прозират.

В коварна хватка с много пипала

сюжет на Оруел очите фокусират.

Прозряла Истината днес разгръщам,

пореден лист от пожълтяла книга.

И ето, че към кръста се завръщам,

в небето синьо взорът ми се вдига.