Feb 3, 2023, 7:23 AM

По Оруел

  Poetry
1.2K 1 0

Със трепетни ръце разгръщам

повяхнала и пожълтяла книга.

Жадна от вълнение преглъщам,

очаквам светещата перла в мида.

 

Из страниците ровя да открия,

загробена история да разгадая.

Булото дебело искам да отвия,

сюжета до детайли да позная.

 

Зловещи тръпки бързо плъзват,

отгърнала пореден прашен лист.

В лицето ми без срам се блъсва,

посланието на изкусния артист.

 

Преиначени, пренаписани слова,

светкавично започват да прозират.

В коварна хватка с много пипала

сюжет на Оруел очите фокусират.

 

Прозряла Истината днес разгръщам,

пореден лист от пожълтяла книга.

И ето, че към кръста се завръщам,

в небето синьо взорът ми се вдига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...