Със трепетни ръце разгръщам
повяхнала и пожълтяла книга.
Жадна от вълнение преглъщам,
очаквам светещата перла в мида.
Из страниците ровя да открия,
загробена история да разгадая.
Булото дебело искам да отвия,
сюжета до детайли да позная.
Зловещи тръпки бързо плъзват,
отгърнала пореден прашен лист.
В лицето ми без срам се блъсва,
посланието на изкусния артист.
Преиначени, пренаписани слова,
светкавично започват да прозират.
В коварна хватка с много пипала
сюжет на Оруел очите фокусират.
Прозряла Истината днес разгръщам,
пореден лист от пожълтяла книга.
И ето, че към кръста се завръщам,
в небето синьо взорът ми се вдига.
© Мария All rights reserved.