3.02.2023 г., 7:23

По Оруел

1.2K 1 0

Със трепетни ръце разгръщам

повяхнала и пожълтяла книга.

Жадна от вълнение преглъщам,

очаквам светещата перла в мида.

 

Из страниците ровя да открия,

загробена история да разгадая.

Булото дебело искам да отвия,

сюжета до детайли да позная.

 

Зловещи тръпки бързо плъзват,

отгърнала пореден прашен лист.

В лицето ми без срам се блъсва,

посланието на изкусния артист.

 

Преиначени, пренаписани слова,

светкавично започват да прозират.

В коварна хватка с много пипала

сюжет на Оруел очите фокусират.

 

Прозряла Истината днес разгръщам,

пореден лист от пожълтяла книга.

И ето, че към кръста се завръщам,

в небето синьо взорът ми се вдига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...