По пътя
По пътя си говорех със орлите,
прелитащи над бухнали гнезда.
Посрещах хоризонта на мечтите,
понесла в сладост-шепи Любовта.
Каква магия, скрита в нежни струни
и къпеща се в цветове дъга.
Поисках вятъра аз да целуна,
но в миг самотен мечтата отлетя.
И полетя напред безгрижна,
но иска да докосне пак небе.
Проблесна, сякаш неподвижна
звезда разбуни юнското море.
30.05.2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
