По пътя си говорех със орлите,
прелитащи над бухнали гнезда.
Посрещах хоризонта на мечтите,
понесла в сладост-шепи Любовта.
Каква магия, скрита в нежни струни
и къпеща се в цветове дъга.
Поисках вятъра аз да целуна,
но в миг самотен мечтата отлетя.
И полетя напред безгрижна,
но иска да докосне пак небе.
Проблесна, сякаш неподвижна
звезда разбуни юнското море.
30.05.2012
© Мери Попинз All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
