По пътя
По пътя си говорех със орлите,
прелитащи над бухнали гнезда.
Посрещах хоризонта на мечтите,
понесла в сладост-шепи Любовта.
Каква магия, скрита в нежни струни
и къпеща се в цветове дъга.
Поисках вятъра аз да целуна,
но в миг самотен мечтата отлетя.
И полетя напред безгрижна,
но иска да докосне пак небе.
Проблесна, сякаш неподвижна
звезда разбуни юнското море.
30.05.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
