По сцена житейска вървя... понякога тичам

8 мая 2013 г., 15:37

Поэзия

609 0 4

В театъра житейски на съдбата,
най-мъчна роля си избрах,
да бъда майката, която
не ще допусне майчин грях.
Аз зная колко е отговорно
да си жена в този грешен свят,
но майката, дори нещастна
е майка. След това жена.
Обичах до болка и вярвах,
ще устоя пред... любовта.
Не бива казвах си. И тръгвах.
Оставях всичко и всеки навън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По сцена житейска вървя... понякога тичам

Искате да прочетете повече?

Предложения