По сцена житейска вървя... понякога тичам

May 8, 2013, 3:37 PM

Poetry

612 0 4

В театъра житейски на съдбата,
най-мъчна роля си избрах,
да бъда майката, която
не ще допусне майчин грях.
Аз зная колко е отговорно
да си жена в този грешен свят,
но майката, дори нещастна
е майка. След това жена.
Обичах до болка и вярвах,
ще устоя пред... любовта.
Не бива казвах си. И тръгвах.
Оставях всичко и всеки навън. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По сцена житейска вървя... понякога тичам

Want to read more?

Random works