Малък прашен трамвай,
по ръба на „Дондуков“,
бавно трака към май
през софийските дупки.
А бе още април
там, на спирка „Коперник“,
с тежък облак превил
светлината в дисперсия.
И са релсите брод
през сезони и спирки.
Тръгваш в дъжд, а след ход
звънко слънце напира.
Скърцат пантите в такт
на концерт по Вивалди.
Светофарът – антракт.
После тръгваме валсово
към сърцето в града –
от бензин и отрови,
но усещаме, да,
че е пролет… Е пролет...
С малък прашен трамвай –
ех, каква какафония –
изтанцувахме валс,
но с лица в телефоните.
© Миглена Миткова Все права защищены