24.04.2024 г., 12:23  

По Вивалди

780 7 12

Малък прашен трамвай, 

по ръба на „Дондуков“, 

бавно трака към май 

през софийските дупки. 

А бе още април 

там, на спирка „Коперник“, 

с тежък облак превил 

светлината в дисперсия. 

И са релсите брод 

през сезони и спирки. 

Тръгваш в дъжд, а след ход 

звънко слънце напира. 

Скърцат пантите в такт 

на концерт по Вивалди. 

Светофарът – антракт. 

После тръгваме валсово 

към сърцето в града – 

от бензин и отрови, 

но усещаме, да, 

че е пролет… Е пролет... 

С малък прашен трамвай – 

ех, каква какафония – 

изтанцувахме валс, 

но с лица в телефоните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро, Миглена!
  • https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%22%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8A%D1%82%22+%D0%BD%D0%B0+%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0.#fpstate=ive&vld=cid:df0c03e7,vid:gVz3XLCxsIY,st:0

    Красив градски пейзаж!
  • Много благодаря на всички за коментарите! Благодаря и на теб, Краси! Не бях чела това стихотворение, но много ми хареса усещането, което носи.
  • Финалът удря с реалността на юмрук.
    Поздравявам те.
  • Напомня ми "Булевардът" на Мариана Башева.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....