24.04.2024 г., 12:23  

По Вивалди

767 7 12

Малък прашен трамвай, 

по ръба на „Дондуков“, 

бавно трака към май 

през софийските дупки. 

А бе още април 

там, на спирка „Коперник“, 

с тежък облак превил 

светлината в дисперсия. 

И са релсите брод 

през сезони и спирки. 

Тръгваш в дъжд, а след ход 

звънко слънце напира. 

Скърцат пантите в такт 

на концерт по Вивалди. 

Светофарът – антракт. 

После тръгваме валсово 

към сърцето в града – 

от бензин и отрови, 

но усещаме, да, 

че е пролет… Е пролет... 

С малък прашен трамвай – 

ех, каква какафония – 

изтанцувахме валс, 

но с лица в телефоните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро, Миглена!
  • https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%22%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8A%D1%82%22+%D0%BD%D0%B0+%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0.#fpstate=ive&vld=cid:df0c03e7,vid:gVz3XLCxsIY,st:0

    Красив градски пейзаж!
  • Много благодаря на всички за коментарите! Благодаря и на теб, Краси! Не бях чела това стихотворение, но много ми хареса усещането, което носи.
  • Финалът удря с реалността на юмрук.
    Поздравявам те.
  • Напомня ми "Булевардът" на Мариана Башева.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...