Patrizzia (Надежда Ангелова)
2114 18348
3 нояб. 2021 г., 15:30  

Побъркана 

  Поэзия » Философская
385 3 8

Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.

 

Деца оплаквам. Висват по оградите
и искам да са мои, искам. Всичките.
Наужким зад усмивките си страдате,
аз здраво в зъби стискам си душичката.

 

А тя ми ги избива. И усмихната,
в пореден стих редя камара камъни.
Когато до мъжете си притихнете,
аз хуквам вън, побъркана от нямане.

 

Все някой заклатушкал се сред тъмното,
ще каже: — Блудна, накъде е тръгнала?
Не се трудете с мене да осъмнете,
самата камък, вече съм обръгнала...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??