8 февр. 2024 г., 10:15

Почти ода

445 1 1

Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети,
с безоблачна любов и бъдеще. 
Да ме прощават днешните поети, 
(но повечето само лъжете.) 
Разбира се, в една утопия 
отглеждат се безброй илюзии. 
Аз неведнъж в дълбокото 
спасявал съм лъжливи музи... 
И вместо да се храня с вяра, 
поглъщах чуждите надежди. 
Изписвах цяр - как се забравя, 
а спомените мен изцеждаха... 
Разбирам, че ще трябва време, 
да кресне моята възхѝта. 
Покой душата ми да вземе, 
и някак да те побера във стих. 
Но с моя преходен талант, 
дарен ми прѝживе от Бога, 
ще бъде тясно туй пространство, 
а мойте чувства са за ода. 
Така, че мъдростта набъбва 
и някой ден ще те възпея, 
как точно ти си ми се сбъднала, 
преди завинаги да онемея... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
07.02.2024


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...