Под луната
Звезди от небето не ще да ти свалям,
не искай... далеч са... не мога,
в очите ни, нощем, остави ги да бляскат,
нали те обичам... за бога.
Не ще ти предложа света на тепсия,
не стигат за него ръцете,
но в шепите резенче слънце ще скрия
и вечер красиво ще свети.
Не ще да политам във дните с крилата,
вятър прекърши ги... луднал,
цветя ще откъсна за теб в синевата,
съмне ли... с тях ще те будя.
Не ще да завивам луната... да кротне,
немирникът твой ще съм в мрака,
призори е... ще тръгвам... целувка оставих,
две устни... помилвай ги... чакат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
