Под луната
Звезди от небето не ще да ти свалям,
не искай... далеч са... не мога,
в очите ни, нощем, остави ги да бляскат,
нали те обичам... за бога.
Не ще ти предложа света на тепсия,
не стигат за него ръцете,
но в шепите резенче слънце ще скрия
и вечер красиво ще свети.
Не ще да политам във дните с крилата,
вятър прекърши ги... луднал,
цветя ще откъсна за теб в синевата,
съмне ли... с тях ще те будя.
Не ще да завивам луната... да кротне,
немирникът твой ще съм в мрака,
призори е... ще тръгвам... целувка оставих,
две устни... помилвай ги... чакат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
