Под наркоза

Поэзия » Юмористическая

478 2 10

Някой някъде днес

изтри от паметта ми

образа на врага.

Ами сега?

Някой ограби страха ми

до последната фибра.

Че как така без враг?!

Иде ми да полудея –

пренебрегнат,

без свирепа цел,

без омраза –

пълен вакуум.

Навярно в мен ще е врагът...

Оглеждам се – някой ми се плези.

Детето на съседите се смее.

О,ще го науча него аз!

Иглата на омразата

сърцето ми взривява.

В неистова мъгла се потопявам

приел отново

дозата враждебност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Нещо като комичен трилър...🤔
Благодаря за коментара и оценката, Вили!

2024-04-22T11:57:10+03:00
Violet_86 (Виолета)

Хем смешно ми стана и хем не съвсем
Поздравявам те за написаното, Стойчо.

2024-04-22T11:34:34+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,Пепи!🙏
Валя,благодаря за анализа на подсъзнанието!🙏
Златка,благодаря за оценката и поздравите!🙏

2024-04-21T16:15:49+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Много ми хареса стиха ти, Стойчо! Врагът е двигателна сила. Човек се бори с всички сили, когато се защитава, но защо!? От силните чувства се раждат големи неща - градивни или разрушителни, зависи от морала на онзи, който се бори с врага си - с реалния враг, или с този в ума му...
Поздравления!!!

2024-04-21T15:05:41+03:00
Лютиче (Валя Сотирова)

Каквато и да е причината, узряла е в главата, и чувствата разнищва и потапя те в мъглата! Подсъзнанието може всичко!

2024-04-21T13:03:30+03:00