21.04.2024 г., 8:59 ч.
Под наркоза
Някой някъде днес
изтри от паметта ми
образа на врага.
Ами сега?
Някой ограби страха ми
до последната фибра.
Че как така без враг?!
Иде ми да полудея –
пренебрегнат,
без свирепа цел,
без омраза –
пълен вакуум.
Навярно в мен ще е врагът...
Оглеждам се – някой ми се плези.
Детето на съседите се смее.
О,ще го науча него аз!
Иглата на омразата
сърцето ми взривява.
В неистова мъгла се потопявам
приел отново
дозата враждебност.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хем смешно ми стана и хем не съвсем
Поздравявам те за написаното, Стойчо. -
Благодаря за коментара,Пепи!🙏
Валя,благодаря за анализа на подсъзнанието!🙏
Златка,благодаря за оценката и поздравите!🙏 -
Много ми хареса стиха ти, Стойчо! Врагът е двигателна сила. Човек се бори с всички сили, когато се защитава, но защо!? От силните чувства се раждат големи неща - градивни или разрушителни, зависи от морала на онзи, който се бори с врага си - с реалния враг, или с този в ума му...
Поздравления!!! -
Каквато и да е причината, узряла е в главата, и чувствата разнищва и потапя те в мъглата! Подсъзнанието може всичко!
-
А аз знам и по близки, и по себе си, бивш пушач съм.
-
Благодаря за оценките и хубавите думи,Младен, Дани и Пепи!
Приех да представя нещата от първо лице,макар да съм противник на опиатите от всевъзможни субстанции!
Но не искам да нараня някой от тези нещастни люде,защото съм водил няколко момчета във ВМА София за лечение и освидетелстване.И познавам психиката на болните при наркотичен глад. -
Човекът е като вулкан, и кога ще изригне и накъде ще потече лавата? Често емоциите надделяват над рационалното и нещата може да станат неконтролируеми.
Такива сме, хора, не винаги човеци. -
Едва ли истинският враг разсъждава толкова дълбоко? И си мисля, сърцето се взривява от болката, че навсякъде пълзи омраза. Следва защитната реакция - доза враждебност. Поздравления, Стойчо, за стихотворението!
-
Изключителен замисъл и отлична поетична реализация.
Потвърждение е и сентенциалният финал:
"Иглата на омразата
сърцето ми взривява.
В неистова мъгла се потопявам
приел отново
дозата враждебност."
Поздравление, Стойчо!
П.П. Дори да нямаме враг, той трябва да бъде измислен! Но, ако се замислим по-дълбоко, множеството на враговете ни никога не е празно, защото съдържа поне един елемент - самите нас...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за коментара и оценката, Вили!