Под наркоза
Някой някъде днес
изтри от паметта ми
образа на врага.
Ами сега?
Някой ограби страха ми
до последната фибра.
Че как така без враг?!
Иде ми да полудея –
пренебрегнат,
без свирепа цел,
без омраза –
пълен вакуум.
Навярно в мен ще е врагът...
Оглеждам се – някой ми се плези.
Детето на съседите се смее.
О,ще го науча него аз!
Иглата на омразата
сърцето ми взривява.
В неистова мъгла се потопявам
приел отново
дозата враждебност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
