Някой някъде днес
изтри от паметта ми
образа на врага.
Ами сега?
Някой ограби страха ми
до последната фибра.
Че как така без враг?!
Иде ми да полудея –
пренебрегнат,
без свирепа цел,
без омраза –
пълен вакуум.
Навярно в мен ще е врагът...
Оглеждам се – някой ми се плези.
Детето на съседите се смее.
О,ще го науча него аз!
Иглата на омразата
сърцето ми взривява.
В неистова мъгла се потопявам
приел отново
дозата враждебност.
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
