Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782

21 abr 2024, 8:59

Под наркоза

Poesía » De humor

479 2 10

Някой някъде днес

изтри от паметта ми

образа на врага.

Ами сега?

Някой ограби страха ми

до последната фибра.

Че как така без враг?!

Иде ми да полудея –

пренебрегнат,

без свирепа цел,

без омраза –

пълен вакуум.

Навярно в мен ще е врагът...

Оглеждам се – някой ми се плези.

Детето на съседите се смее.

О,ще го науча него аз!

Иглата на омразата

сърцето ми взривява.

В неистова мъгла се потопявам

приел отново

дозата враждебност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Нещо като комичен трилър...🤔
Благодаря за коментара и оценката, Вили!

2024-04-22T11:57:10+03:00
Violet_86 (Виолета)

Хем смешно ми стана и хем не съвсем
Поздравявам те за написаното, Стойчо.

2024-04-22T11:34:34+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара,Пепи!🙏
Валя,благодаря за анализа на подсъзнанието!🙏
Златка,благодаря за оценката и поздравите!🙏

2024-04-21T16:15:49+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Много ми хареса стиха ти, Стойчо! Врагът е двигателна сила. Човек се бори с всички сили, когато се защитава, но защо!? От силните чувства се раждат големи неща - градивни или разрушителни, зависи от морала на онзи, който се бори с врага си - с реалния враг, или с този в ума му...
Поздравления!!!

2024-04-21T15:05:41+03:00
Лютиче (Валя Сотирова)

Каквато и да е причината, узряла е в главата, и чувствата разнищва и потапя те в мъглата! Подсъзнанието може всичко!

2024-04-21T13:03:30+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0