Не съм живяла дълго на земята
да знам коя съм, накъде вървя.
А бурята, безмилостна, крилата,
събаря клони в моята душа.
С очи сребристи гледа ме Луната,
едно светило в облачно небе,
с антични устни шепне тъмнината,
на Хаоса най-първото дете.
Като измислена, мечтана жрица
говори Афродита за любов,
от пяната събудена кралица,
затворена под хефестки покров. ...