12 окт. 2017 г., 17:11  

Подметката

775 2 14

Подметката понася всяка тежест -
големи, малки... фини, едри хора...
Не храни за неносене копнежи - 
за всяка стъпка крепка е опора!

Подметката поддържа те изправен,
усети ли те склонен да залитнеш...
Нозете ти от болка защитава

когато безрасъдно прага ритнеш.

И може би понякога си склонен
до края да изпробваш якостта ѝ -
дали ще тича с теб към връх чуто́вен,
пожертвала без ропот хубостта си...

Аз всичко, без да питаш, ще ти кажа:
подметката понесла би и слон,
и в блато да нагазиш (пази Боже!).
Но трудно би устискала пирон...

Дори и твойта кожа ще пострада.
Продупчиш ли я - тя ще те напусне...
И няма слепка, годна да поправи
прободен гьон. Той винаги пропуска.

 

О, да, ще трябва да направя вметка -
прости ми, скъпи, аз не съм подметка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...