Подметката
Подметката понася всяка тежест -
големи, малки... фини, едри хора...
Не храни за неносене копнежи -
за всяка стъпка крепка е опора!
Подметката поддържа те изправен,
усети ли те склонен да залитнеш...
Нозете ти от болка защитава
когато безрасъдно прага ритнеш.
И може би понякога си склонен
до края да изпробваш якостта ѝ -
дали ще тича с теб към връх чуто́вен,
пожертвала без ропот хубостта си...
Аз всичко, без да питаш, ще ти кажа:
подметката понесла би и слон,
и в блато да нагазиш (пази Боже!).
Но трудно би устискала пирон...
Дори и твойта кожа ще пострада.
Продупчиш ли я - тя ще те напусне...
И няма слепка, годна да поправи
прободен гьон. Той винаги пропуска.
О, да, ще трябва да направя вметка -
прости ми, скъпи, аз не съм подметка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Поздравления за хрумката и за изпълнението, Меги!