Oct 12, 2017, 5:11 PM  

Подметката

  Poetry
770 2 14

Подметката понася всяка тежест -
големи, малки... фини, едри хора...
Не храни за неносене копнежи - 
за всяка стъпка крепка е опора!

Подметката поддържа те изправен,
усети ли те склонен да залитнеш...
Нозете ти от болка защитава

когато безрасъдно прага ритнеш.

И може би понякога си склонен
до края да изпробваш якостта ѝ -
дали ще тича с теб към връх чуто́вен,
пожертвала без ропот хубостта си...

Аз всичко, без да питаш, ще ти кажа:
подметката понесла би и слон,
и в блато да нагазиш (пази Боже!).
Но трудно би устискала пирон...

Дори и твойта кожа ще пострада.
Продупчиш ли я - тя ще те напусне...
И няма слепка, годна да поправи
прободен гьон. Той винаги пропуска.

 

О, да, ще трябва да направя вметка -
прости ми, скъпи, аз не съм подметка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...