28 мар. 2019 г., 16:08

Поеми го в своите устни

1.2K 3 6

Облизваш се, каква приятна гледка,

зове те той с първичния си зов,

езикът ти се плъзга за проверка

по него с много нежност и любов...

 

Предчувстваш миговете пълни със наслада

и твърдостта му, галеща и магнетична.

Когато няма го, душата ти по него страда,

трагедия това за теб е лична...

 

Дъхът ти палаво по него тича,

в очите ти блести желание,

все по-силно сладостта му те привлича,

и скъсяваш разделящото двамата ви разстояние...

 

Накрая го прегръщаш с топли устни

и той във тях е целият ти свят...

Поглъщаш ти на малки глътки вкусни

ухаещият... млечен шоколад...

 

25.02.2016.

 

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силни думи използваш, Руми, дано наистина ги заслужавам поне отчасти.
    Благодаря от сърце и на теб ;0))
  • Умееш да приковаваш вниманието, Георги! 🙂
  • Блу, със сладоледа е много изтъркано :0))
    Но ще го кажа само на теб - и такова имам :'
    Благодаря ти с усмивка :~))
  • Аз пък си мислех за сладолед
  • Благодаря, Елена - щом съм те разсмял, значи щуротииката ми е успешна :+))

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....