Поеми го в своите устни
Облизваш се, каква приятна гледка,
зове те той с първичния си зов,
езикът ти се плъзга за проверка
по него с много нежност и любов...
Предчувстваш миговете пълни със наслада
и твърдостта му, галеща и магнетична.
Когато няма го, душата ти по него страда,
трагедия това за теб е лична...
Дъхът ти палаво по него тича,
в очите ти блести желание,
все по-силно сладостта му те привлича,
и скъсяваш разделящото двамата ви разстояние...
Накрая го прегръщаш с топли устни
и той във тях е целият ти свят...
Поглъщаш ти на малки глътки вкусни
ухаещият... млечен шоколад...
25.02.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Умееш да приковаваш вниманието, Георги! 🙂
-
Блу, със сладоледа е много изтъркано :0))
Но ще го кажа само на теб - и такова имам :'
Благодаря ти с усмивка :~)) -
Аз пък си мислех за сладолед
-
Благодаря, Елена - щом съм те разсмял, значи щуротииката ми е успешна :+))
-
Георгииии!!!
Нямаш грешка, разсмя ме...
Като залп
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря от сърце и на теб ;0))