Поеми го в своите устни
Облизваш се, каква приятна гледка,
зове те той с първичния си зов,
езикът ти се плъзга за проверка
по него с много нежност и любов...
Предчувстваш миговете пълни със наслада
и твърдостта му, галеща и магнетична.
Когато няма го, душата ти по него страда,
трагедия това за теб е лична...
Дъхът ти палаво по него тича,
в очите ти блести желание,
все по-силно сладостта му те привлича,
и скъсяваш разделящото двамата ви разстояние...
Накрая го прегръщаш с топли устни
и той във тях е целият ти свят...
Поглъщаш ти на малки глътки вкусни
ухаещият... млечен шоколад...
25.02.2016.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
